Способността да се изолира едно чувство и да му се даде име – да се знае, че стягането в гърдите е страх, желанието да се удари е гняв, а приповдигнатото усещане в сърцето е радост – ѝ позволява да изведе емоциите на ново ниво на осъзнаване и да ги изразява символично, вместо да действа физически под тяхно влияние.
Как детето преминава от режим на съществуване, основан на действие – при който удовлетворението е в поведението, в постигането на телесни цели и желания – към символичен режим на съществуване, при който удовлетворението може да бъде в образа или идеята за действието, а не в самото действие?
Още преди детето да има думи, удоволствието му от взаимоотношенията се превръща в удоволствие от комуникацията в рамките на тези взаимоотношения. Това удоволствие постепенно се свързва със самата комуникация – с идеята (в допълнение към действието). Идеята става нещо повече от начин на свързване; тя става желана сама по себе си. Грижовният възрастен насърчава детето да превежда своите непосредствени, конкретни цели в думи и образи. Полагащите грижи, които изпитват удоволствие от общуването, подпомагат развитието на тази нова способност. Те могат да насърчават символичното взаимодействие, като не се плашат от силните желания на детето и като му помагат да разсъждава и да рефлектира.
Рефлексията подпомага използването на символи и способността за мислене. От удовлетворяващи взаимодействия от този тип произтича мотивацията за повече комуникация, което води до повече удоволствие от самия процес на общуване и накрая – до удоволствие от самите думи или образи. В този момент съзерцаването на собствените намерения и емоции и „обличането“ им в символи се превръща в една от основните радости на детето. Престорената игра, разиграването на роли (за разлика от простото имитиране) и усвояването на нови думи са резултат от възбудата на детето от новооткритите му способности.
Появата на формални символи – на думи и идеи – включва изключително значима трансформация. До този момент, ако е имало много възможности за емоционален обмен, детето вече може по-лесно да отделя действието от възприятието и да задържа самостоятелни образи, в които да влага емоции.
Чрез емоционалните взаимодействия образите придобиват значение.
Детето може също да използва престорена игра, за да символизира реални или въображаеми събития – като чаени партита, нападения от чудовища и подобни. Освен това вече може да използва символи, за да манипулира идеи в ума си, без действително да извършва действията. Това дава огромна гъвкавост в разсъждението и мисленето, защото вече може да решава проблеми в собствения си ум.
Сега детето е способно да решава проблеми мислено.