Дизартрията е говорно моторно нарушение, изразяващо се в трудности при движенията на устните, езика, бузите, мекото небце, гласните връзки и/или диафрагмата, поради недостатъчно добра интервация на мускулите в говорния апарат. Видът и степента на нарушението зависи от това коя част на нервната система е засегната – централната или периферната.
Трудности се регистрират във всички елементи на говора – дишане, гласообразуване, артикулация и прозодика, което води до постоянни грешки или дори до пълната невъзможност за продукция на думи. Повишеният или понижен мускулен тонус, мускулната атрофия и координационните смущения не позволяват да се извършват нужните движения за осъществяването на реч.
Характеристики на дизартричния говор:
Несъгласуваност при движенията на органите, отговарящи за речта;
Неточности при опитите за извършване на целеви движения;
Слаб, дрезгав, хриптящ, затихващ или несъобразено висок глас;
Повърхностно дишане с невъзможност за довършване на фразата;
Неправилна или усреднена артикулация поради ограничения арсенал от движения;
Засегнати ритъм, темп и интониране на речта;
Съпътстваща симптоматика:
Арефлексия или хиперрефлексия, придружена с орални автоматизми;
Трудности при координацията на движения и тяхното автоматизиране;
Амимичност и безизразност на лицевата експресия;
Занижен контрол на саливацията;
Нарушения на храненето;
Особености в езиковото развитие, мисленето и вниманието.
Клиничната картина и вида дизартрия зависи от типа увреждане на нервната система, като при деца тя се открива при Детска церебрална парализа, а при възрастни може да е следствие от мозъчно съдови инциденти и черепно мозъчни травми, възпалителни или дегенеративни заболявания.