Те могат да са следствие от друг водещ проблем при детето и да са последваща патология, както при децатата с намаление или загуба на слуха, при децата със зрителни нарушения, интелектуални дефицити и други.
Слухът има съществена роля при развитието на говорните и езикови способности, комуникацията и уменията за учене. Колкото по-рано е възникнал проблемът със загубата и намалението на слуха, толкова по-тежка е картината на езиковия дефицит. Но от още по-важно значение за бъдещото развитие на детето е ранното диагностициране и интервенция.
При бебето е важно да се проследи дали се обръща по посока на силни шумове, идващи от стаята, упражнява ли се чрез гукане (издава ли различни гърлени звуци изолирано или в съчетание с гласен звук като „г-х“, „гу“ между 2-3 месец) и бъблене (изговаря ли поредици от срички като „ба-ба“, „ма-ма“ и др. около 6 месец); проявява ли интерес, когато му говорят, опитва ли се да имитира това, което чува; разпознава ли името си и обръщения за своите близки „мама“, „тати“(при думите мама и тати се обръща към родителите си и това може да се наблюдава още през 6 месец, както и при викането му по име), търси ли познат предмет при запитване и изпълнява ли прости инструкции като „Дай топката на мама“ (между 9-12 месеца), поява на първите думи около годинка и на фрази на 2-годишна възраст.
Дори и да имате само съмнения, че детето има проблем със слуха, нашият съвет е да не отлагате внасянето на яснота и веднага да се свържете със специалист.
При деца, с констатиран проблем вече може да са налице следните трудности в езиковото функциониране:
- Забавяне в развитието на активния и пасивния речник;
- Езиковите проблеми рефлектират върху академичните постижения;
- Комуникативните проблеми могат да се отразят на социалната интеграция;
- При тях не настъпва подобрение и развитие на речника без интервенция;
- Да са налице трудности в ученето и разбирането на абстрактни и многозначни думи;
- Да се изразяват с по-прости изречения;
- Да имат трудности в разбирането на по-сложни изказвания;
- Може да не съгласуват добре думите;
- Да изпускат определени звукове от думата поради невъзможност да ги чуят;
- Децата с намален слух може да не контролират добре силата на гласа си (да викат или шепнат), поради невъзможност да го чуят;
- Нарушение може да има и във височината на гласа, скоростта на говорене и неправилно поставяне на ударението, както и в яснотата на артикулацията;
- Отчитат се и трудности в академичните умения и социалното функциониране.
Децата със зрителни проблеми отново страдат поради увреда в един от анализаторите, което ги затруднява в опознаването на заобикалящия ги свят, а на по-късен етап и са предпоставка за обучителни трудности, тъй като в училище голяма част от информацията се усвоява зрително. Неустановените зрителни проблеми пречат на уменията на детето за учене във всяка една сфера на развитие.
В първите месеци бебето вижда на съвсем близко разстояние, но до година се формират перцепцията за дълбочина, зрително-моторна координация, орално-моторна координация и възможността да се преценява разстояние до даден обект. Ако през първите месеци бебето не се усмихва в отговор, не проследява движението на предмет, не търси паднали играчки или ги търси ги с опипващи движения, не прохожда или изглежда нестабилно, непохватно, непрекъснато се спъва и се блъска в мебели, то е добре да се обърнете към специализиран лекар. Тяхното нарушение, разбира се, може да е следствие и от други проблеми на развитието, но дори и без видими признаци (като кривогледтсво) можете да се обърнете към специалист за ранна диагностика и превенция на нарушението.