След девет месеца в тъмнина се ражда бебе. Изведнъж то се потапя в свят на светлина и звук, движение и допир, вкус и мирис. Сетивна феерия! Цялата тази информация е вълнуваща и стимулираща за бебето, но в същото време то трябва да се научи да не се претоварва. Първото му предизвикателство е да обхване тази сензорна панорама, като същевременно регулира реакцията си и да остане спокойно.През първите няколко месеца от живота, бебетата се учат да прехвърлят своите емоции от вътрешните усещания (като например- колики) към външния свят. За да направят това, те трябва да искат да гледат или слушат, да обръщат внимание на външния свят. Грижовните възрастни насърчават това желание с нежни докосвания, успокояващи гласове, широки усмивки и изразителни очи – всичко това, което бебето намира за емоционално приятно. Този процес започва веднага след раждането. Бебета само на няколко дни реагират на сетивни стимули емоционално, предпочитайки звука или миризмата на майка си, например, пред други звуци или миризми. Емоционалните реакции, произведени от различни усещания, насърчават бебетата да се опитват да разграничават различните усещания. Интелигентността се формира, когато бебетата използват всички свои сетива, за да възприемат света и да открият модели, като разликата между гласа на майката и на бащата. Фокусът на този етап е това, което наричаме споделено внимание: за да се научат и да взаимодействат социално, бебетата трябва да могат да се съсредоточават, да са спокойни и активно да приемат информация от своите преживявания с другите – от това, което виждат, чуват, помирисват, докосват и вкусват, както и от начина, по който се движат.
Д-р Ст. Грийнспан (Растежът на ума, Първата идея и Изграждане на здрави умове)
Оригинална страница за повече информация:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-1