Специфичните артикулационни нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Ако нарушението е в чист вид, подходящата възраст за предприемане на логопедична интервенция е 4;0 – 4;5 години.
Нарушенията в артикулацията представлява неправилно произношение на един или повече звукове в процеса на говорене. Специфичните грешки в нарушенията на артикулацията са системни и устойчиви. Те не се влияят от: мястото на звука в думата (начало, среда, край); езиковата форма – изолирано произношение, произношение на звука в сричка или дума; вида на езиковата реализация – спонтанна реч, повторна реч, провокирана реч. Засягат се групи звукове от средна и късна онтогенеза, в някои случаи от ранна.
Ранна звукова онтогенеза: (2-3 години) – звуковете: „к“; „г“; „т“; „д“; „ф“; „в“.
Средна онтогенеза (3-5 години) – звуковете: „с“; „з“; „ц“; „ш“; „ж“; „ч“
Късна онтогенеза (5-6 години) – звуковете: „р“ и „л“
Нарушенията на артикулацията се изразяват в три основни форми:
- липса – детето не може да произнася конкретен звук и той не присъства в речта му <Пример: „риба=иба“>;
- замени– детето заменя в речта си един звук с друг звук <Пример: „жаба=заба“
- изопачаване – детето произнася неправилно даден звук <Пример: междузъбно произношение на звукове „с-з-ц“; веларно или гърлено произношение на звук „р“.
Типове артикулационни нарушения:
- мономорфен тип артикулационно нарушение – нарушен е един звук или звукове от една фонетична група („к-г-х“ или „м-н“ или „с-з-ц“ или „ш-ж-ч“ или „л-р“).
- полиморфен тип артикулационно нарушение – едновременно са нарушени звукове от различни фонетични групи.