DIR Floortime подход

Floortime (известен също като DIRFloortime®) е подход, използван за насърчаване на развитието на индивида чрез уважителен, игрив, радостен и ангажиращ процес. Той използва силата на взаимоотношенията и човешката връзка, за да насърчи:

• развитието на капацитета за саморегулиране,
• ангажираност,
• комуникация, споделено решаване на социални проблеми,
• творческо, организирано и рефлексивно мислене и разсъждениe.

Вярваме, че най-добрият терапевт за едно дете е неговият родител. Затова в логопедичен кабинет „Светулките“ близките стават неизменна част от процеса.

Предлагаме курсове и групи за подкрепа на родители. За повече информация: simona.m@abv.bg

След девет месеца в тъмнина се ражда бебе. Изведнъж то се потапя в свят на светлина и звук, движение и допир, вкус и мирис. Сетивна феерия! Цялата тази информация е вълнуваща и стимулираща за бебето, но в същото време то трябва да се научи да не се претоварва. Първото му предизвикателство е да обхване тази сензорна панорама, като същевременно регулира реакцията си и да остане спокойно.През първите няколко месеца от живота, бебетата се учат да прехвърлят своите емоции от вътрешните усещания (като например- колики) към външния свят. За да направят това, те трябва да искат да гледат или слушат, да обръщат внимание на външния свят. Грижовните възрастни насърчават това желание с нежни докосвания, успокояващи гласове, широки усмивки и изразителни очи – всичко това, което бебето намира за емоционално приятно. Този процес започва веднага след раждането. Бебета само на няколко дни реагират на сетивни стимули емоционално, предпочитайки звука или миризмата на майка си, например, пред други звуци или миризми. Емоционалните реакции, произведени от различни усещания, насърчават бебетата да се опитват да разграничават различните усещания. Интелигентността се формира, когато бебетата използват всички свои сетива, за да възприемат света и да открият модели, като разликата между гласа на майката и на бащата. Фокусът на този етап е това, което наричаме споделено внимание: за да се научат и да взаимодействат социално, бебетата трябва да могат да се съсредоточават, да са спокойни и активно да приемат информация от своите преживявания с другите – от това, което виждат, чуват, помирисват, докосват и вкусват, както и от начина, по който се движат.

Д-р Ст. Грийнспан (Растежът на ума, Първата идея и Изграждане на здрави умове).

Оригинална страница за повече информация:

https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-1

Заедно с интереса към света идва и специална любов към света на човешките взаимоотношения. Но не какви да е връзки! Бебето иска основните си обгрижващи или родители. То ги е посочило като най-важния аспект от своя свят и им дава да разберат, че са специални. Когато влязат в полезрението му, то се оживява, гледа ги в очите, усмихва се. И в тези моменти на споделени усмивки и радост, родителите и бебето продължават да се влюбват. Заедно те откриват и задълбочават интимността си.

Способността за интимност е в основата на всички бъдещи връзки. Тя учи бебето, че топлината и любовта са възможни, че отношенията с хората могат да бъдат радостни. Дете, което е научило това с родителите си, е изградило основа, за да продължи да учи за любящите взаимоотношения през целия си живот.

Не само бебетата трябва да се научат на интимност. Много по-големи деца не успяват да овладеят това умение, защото трудностите при обработката са направили любящия контакт с техните близки объркващ, плашещ или болезнен. Независимо от възрастта на детето, търпеливата грижа на родителите може да помогне за привличането на детето към близост. С топли грижи, бебетата постепенно стават все по-ангажирани и заинтересовани към определени хора. Още от първия ден, те започват да различават основните си грижещи се лица от други хора. Между втория и петия месец, те изразяват предпочитанията си с радостни усмивки и щастливи звуци. Когато бебетата започнат да се интересуват от родителя си като специална личност, която им носи удоволствие, както и понякога нещастие, не само емоционалните взаимодействия започват да процъфтяват, но и се достига ново ниво на интелигентност. Те започват да различават удоволствието от взаимодействията с хората и интереса към неодушевените предмети. Удоволствието, което бебетата получават от своите грижещите се за тях лица, им позволява да разпознават модели в гласовете и мимиките, които отразяват чувствата и намеренията на тези лица. Така започва процесът на разпознаване на модели и организиране на възприятията в смислени категории.

Прочетете още:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-2

Когато едно бебе се влюби в родителите си, се случва нещо интересно. То осъзнава, че може да има влияние върху тях. Когато се усмихне на мама, тя му се усмихва обратно. Когато протегне ръка към татко, той също му протяга ръка. Бебето изразява чувство или намерение, а неговият грижещ се отговаря. Това е началото на комуникацията; бебето и възрастните около него водят диалог.

Можем да разглеждаме тези диалози като отваряне и затваряне на кръговете на комуникация. Когато детето протегне ръка – например с поглед – то отваря кръга. Когато родителят отговори – като отвърне на погледа – той надгражда действието на детето. Когато детето от своя страна отговори на родителя – с усмивка, звукове, жестове или дори като се обърне – то затваря кръга. Когато родителят отговори на реакцията на детето – като му подаде играчка, каже „Не искаш ли да играем?“ или имитира звуковете на бебето – и детето реагира с нов жест (поглед, усмивка или движение на ръката), те отварят и затварят още един кръг.

Двупосочната комуникация е от съществено значение за всяко човешко взаимодействие. Тя също така позволява на децата да научат за себе си и за света. По-голямото дете прегръща учител и учителят го прегръща обратно; то научава, че е оценено. То бута друго дете и другото дете започва да плаче; детето научава, че неговите действия могат да предизвикат сълзи. Без тези съществени преживявания в двупосочната комуникация децата не могат да формират основно усещане за намерение, което означава, че не могат да започнат да изграждат истинско усещане за това кои са те или да видят, че светът е логичен.

Още информация тук:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-3

След като детето усвои основите на двупосочната комуникация, броят на кръговете, които то може да отваря и затваря, нараства бързо. И с техния брой нараства и тяхната сложност. Когато по-рано то отговаряше на нещата с един жест, сега може да свързва жестове в сложни отговори. Когато види майка си след отсъствие, то може да изтича до нея, да вдигне ръце и да изписка от възторг – поредица от жестове, които са били невъзможни на по-ранен етап. За първи път детето има речник за изразяване на желанията си. Това е речник от жестове, а не от думи, но като ги свързва заедно; може да предава доста сложни мисли. Например, когато е гладно, вече няма нужда да чака татко да предложи храна; то може да го хване за ръка, да го заведе до хладилника и да посочи какво иска. Когато е ядосано на брат си, че му е откраднал играчката, то може да удря и рита и да се опитва да грабне играчката, вместо просто да плаче. Докато използва растящия си речник с жестове, за да изрази многобройните си чувства и намерения, и докато реагира на нарастващата сложност на жестовете на родителите си, детето и родителите му участват в дълги разговори с жестове.Тези нарастващи диалози са прелюдия към речта. Чрез богатия си опит в общуването детето изгражда основата на разговора. Двадесет, тридесет, четиридесет кръга са затворени и всеки кръг изгражда самочувствието на детето. То разбира, че „аз“ е изградено от модели на преднамерено поведение, а не просто от изолирани реакции.

Способността да се изразява чрез сложни жестови разговори изгражда двигателните умения и уменията за двигателно планиране на детето. За да предаде своите желания и намерения, то трябва първо да организира поведението си в логически последователности и трябва да се научи да разчита последователното поведение на другите.

Усещането за себе си става много по-сложно. Сега разбира 20 или 30 поведения (модели на поведение) – да си близо до някого, да си му ядосан, да проявиш любопитство, да си щастлив или да ти е скучно. Детето има широк спектър от чувства и разнообразен поведенчески речник, с който ги изразява.

Детето развива разпознаване на модели преди езика , което води до езиково развитие и логическо мислене по-късно, докато открива причината и следствието.

Децата също така виждат моделите на поведение в себе си и в другите.

Много родители пропускат значението на тази способност, защото детето им има добър езиков ресурс и дори може да разпознава цифри или букви, да може да чете (но не разбира напълно какво четат). Но дори и с тези умения, някои деца не са в състояние да поддържат устойчиви, непрекъснати взаимодействия (30 или повече обмена напред-назад) и не са в състояние социално да решават проблеми (дори ако могат самостоятелно да решават проблеми).

Игра за съвместна работа

Обърнете внимание на естествения интерес на вашето дете към различни играчки като кукли, плюшени животни, камиони, топки и т.н., и създайте проблем, включващ любима играчка, за чието решаване то се нуждае от вашата помощ. Например, може да имате любимо плюшено мече, което да „избяга“ и да се „изкачи“ на висок рафт. Детето ви ще трябва да вдигне ръце, за да достигне, и да ви покаже с жест да го вземете, за да разширите обхвата му, и вие с радост ще се съобразите. Такава проста игра ще включва отваряне и затваряне на много кръгове на комуникация, като същевременно решавате проблем заедно.

Още информация тук:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-4

Способността да се изолира едно чувство и да му се даде име – да се знае, че стягането в гърдите е страх, желанието да се удари е гняв, а приповдигнатото усещане е радост – позволява да се изведат емоциите на ново ниво на осъзнаване и да се изразяват символично, вместо да се действа физически под тяхно влияние.

Как детето преминава от режим на съществуване, основан на действие (при който удовлетворението е в поведението, в постигането на телесни цели и желания) към символичен режим на съществуване, при който удовлетворението може да бъде в образа или идеята за действието, а не в самото действие?

Още преди детето да има думи удоволствието му от взаимоотношенията се превръща в удоволствие от комуникацията в рамките на тези взаимоотношения. Това удоволствие постепенно се свързва със самата комуникация – с идеята (в допълнение към действието). Идеята става нещо повече от начин на свързване; тя става желана сама по себе си. Грижовният възрастен насърчава детето да превежда своите непосредствени, конкретни цели в думи и образи. Полагащите грижи, които изпитват удоволствие от общуването, подпомагат развитието на тази нова способност. Те могат да насърчават символичното взаимодействие, като не се плашат от силните желания на детето и като му помагат да разсъждава и да рефлектира.

Рефлексията подпомага използването на символи и способността за мислене. От удовлетворяващи взаимодействия от този тип произтича мотивацията за повече комуникация, което води до повече удоволствие от самия процес на общуване и накрая – до удоволствие от самите думи или образи. В този момент съзерцаването на собствените намерения и емоции и „обличането“ им в символи се превръща в една от основните радости на детето. Престорената игра, разиграването на роли (за разлика от простото имитиране) и усвояването на нови думи са резултат от възбудата на детето от новооткритите му способности.

Появата на формални символи – на думи и идеи – включва изключително значима трансформация. До този момент, ако е имало много възможности за емоционален обмен, детето вече може по-лесно да отделя действието от възприятието и да задържа самостоятелни образи, в които да влага емоции.

Чрез емоционалните взаимодействия образите придобиват значение.

Детето може също да използва престорена игра, за да символизира реални или въображаеми събития – като чаени партита, нападения от чудовища и подобни. Освен това вече може да използва символи, за да манипулира идеи в ума си, без действително да извършва действията. Това дава огромна гъвкавост в разсъждението и мисленето, защото вече може да решава проблеми в собствения си ум.

Сега детето е способно да решава проблеми мислено.

Още информация тук:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-5

С тази способност децата вече могат по-ясно да разграничават идеите, които се пораждат в собствения им ум, от външния реален свят, и по-добре да различават своите чувства от чувствата на другия. Те развиват силен интерес към това защо нещата се случват и по-задълбочено разбират мотивите и последствията на поведението. Развитието напредва, когато детето започне да организира идеите си, като ги групира и свързва помежду им.

В играта детето разширява капацитета за символично мислене, като свързва една идея със следващата по все по-сложни начини. То може да обменя идеи с друг участник в играта и да включва идеите на другия в обща история.

С времето, докато изследва различни чувства и идеи, не само героите стават по-сложни, но започват да се оформят сюжетни линии, които са по-различими, тъй като едно събитие и една емоционална идея водят логично към следващите.

В престорената игра децата упражняват символично мислене по всички теми на живота, включително зависимост и автономност, сила, победа, загуба, граници, ревност, смелост и т.н. Колкото повече опит имат в преструването, толкова по-сигурни стават в разликата между игра и реалност. Тази безопасност им позволява да изследват по-силни емоции.

Символичното мислене и логическите връзки вече подпомагат разбирането в ежедневния живот. Детето може да разглежда емоционалните мотиви и последствията за поведението.

То може да отговаря на въпроси „защо“ и да свързва „ако… тогава“ особено когато това е свързано с чувства.

Въпросите тип „wh“ разкриват появяващи се способности за логическо мислене: Какво? Къде? Кога? Колко дълго? Защо? Постепенно децата могат да прилагат логическо разсъждение към тези въпроси. Те може да се питат какво наистина могат да направят и да обмислят как другите ще реагират на техните действия.

Логическото мислене се разширява и към връзки през време и пространство, към „повече и по-малко“, към количество, базирано на емоционално преживян опит; към игра на игри с по-сложни правила; те могат да развият концепция за справедливост.

Чрез способността да свързват идеи децата започват да разбират перспективата на другите.

Още информация тук:
https://www.icdl.com/dir/fedcs/capacity-6