ponu66fr40

Зрително – моторни нарушения

Развитието на фината зрителна моторика е процес с голямо значение, даващ трайно отражение върху моторното планиране, усвояването на пространството, координацията око – ръка и разбира се, развитието на зрителната перцепция, зрителния анализ, който страда по отношения на идентификацията на образа свързана с ротация, симетрия, част от цяло; пространствена локализация, триизмерно виждане. Зрително-моторните нарушения дават отражение и върху когнитивните процеси – внимание и памет.

Специфични характеристики, по които родители и специалистите могат да се ориентират за евентуално наличие на такъв тип проблем са, че децата със зрително-моторни дефицити изглеждат несръчни и невнимателни, почти неспособни са да довършат една дейност до край, трудно се справят с игрите с топка или не се справя въобще, имат трудности свързани с равновесието поради не добре овладяно пространство, трудно преценяват дистанция.

Отчетливо отражение на нарушението се наблюдава върху графомоторното развитие. То е свързано изключително със соматогнозисът, овладяването на пространството, зрително-моторната координация и координацията око – ръка. „Отговарящите на нормата графични умения показват адекватно зрително-моторно съзряване. Отклоненията в характеристиките са индикатор за определен тип нарушение, което по–обстойно да бъде изследвано.” (Стоянова, Йосифова, Попандова, Нецова, 2010) .

Характеристики на писането:

  1. Трудности при преписването и служенето с визуални модели (при зрително-пространствена конструктивна диспраксия); в тези случаи преписването само влошава резултатите;
  1. Лоша координация око-ръка, лош графизъм (дисграфия) и трудности при разполагането на текста върху листа;
  1. Наличие на зрителни деформации на графемите (деформация на графемата чрез неправилнота й разполагане или на част от елементите й в посоките горе-долу или ляво-дясно: E-З; и-п; т-ш и др.) и зрително-моторни грешки, при които формата на графемата се деформира чрез добавяне на допълнителен елемент: л-м; п-т; о-а; ц-щ и др. (Якимова, 2004);
  1. Нарушение на буквената структура на думата – пропускане, инверсиране (Ценова, 2004; Якимова, 2004; Тодорова, 2005 и др.);
  1. Сливане (контракция) или разделяне (деконтракция) на думите в изречението. Разделянето и сливането засягат преимуществено служебните думи и кратките местоименни форми от една страна, и морфеми – префикси и суфикси, които “приличат” на тях. За сливането на кратките думи благоприятства фактът, че те нямат собствено ударение и в устната реч звучат слято със следходната дума (контракции: сеспусна, ссини; серазнесе; поголям и др. деконтракции: разне се, по дариха, за несего, по следва и др.) (Якимова, 2004; Якимова, Тодорова 2006; Савваки, 2007; Σαββάκη&Υάκιμοβα, 2007 и др.);