baby-grabber-teether

Вербална диспраксия

Вербалната диспраксия на развитието е състояние, при което децата имат трудности в продуцирането и координирането на говорни движения.

При нея се наблюдават трудности в координацията на всички движения, нужни за говора, на: челюстта, устните, езика, мекото небце, ларингса, мускулите за дишане и лицевите мускули.

Децата с тежка форма на диспраксия могат да имат ограничен кръг от гласни, както и да допускат множество и непостоянни грешки в опитите си да изговорят цяла дума. Имат трудности в следването на последователности от звукове и подреждането им за изговаряне на дума. Така може да се появи „любимата артикулация”, при която всички звукове и гласни се заменят предимно от един съгласен и гласен звук, които са сравнително лесни за детето. Освен непостоянните замени могат да са налице и други опростявания на думите като пропускане на част от звуковете, така че изговорът на думата да стане възможен.  Дори да е налице способност за изговаряне на дума със сравнително висока честота, тя може да звучи неразбираемо, когато се постави в изречение. Свързаната реч да е неразбираема както за непознати, така и за близките, които непрекъснато се опитват да отгатнат какво се опитва да им съобщи детето.

Още един от маркерите са трудностите при хранене.

Много от децата имат или са имали проблеми със сукането, дъвкането и преминаването към твърди храни и мултитекстурни храни. Родителите винаги ги определят като бавни, разхвърляни и мързеливи в храненето. Други съобщават за ясно изразени предпочитания само към определен кръг храни или описват детето си като злоядо.

Трудности в контрола на дишането и фонацията.

  • Може да е налице занижен контрол върху мускулите, контролиращи респирацията и фонацията. Така че детето да има трудност да контролира въздуха си и да успее да каже цяло изречение. То остава без въздух и гласът му звучи слабо и дрезгаво. Може детето да прави опити да говори при вдишване. Трудности при прозодичните характеристики на гласа:
  • скорост на продукцията:
  • ритмичност;
  • контрол на височината на тона;
  • модулация на интонацията (която дава експресивност на гласа);
  •  силата на гласа.

Може да са налице трудности при контрола на назалността на речта и бавно изграждане на езиковите умения. И също така да се отчита бавен напредък в терапията или нестабилност на постигнатите резултати.

Разликата с дизартричната симпроматика е водецият дефицит в планирането движенията на говорния апарат, тяхната координацията и непостоянството на грешките (при дизартрия неточностите в артикулацията винаги са едни и същи).