image_preview

Прозодични нарушения

Те са нарушения на плавността, ритъма и темпа на речта, които могат да се срещнат под формата на заекване, запъване, брадилалия или тахилалия.

Последните два вида засягат само един от компонентите на прозодиката, а именно бързината, с която се продуцира речта, като при брадилалията тя е патологично забавена, а при тахилалията – прекалено бърза. Те рядко се срещат самостоятелно, по-скоро са част от други синдроми.

Заекването и запъването са по-често срещаните нарушания, които засягат всички прозодични елементи.

Според новата класификация в DSM-5 на Американската психиатрична асоциация заекването вече не фигурира като официална диагноза, а тя е заменена от нарушение на речевата плавност, започващо през детството. По своя характер то е проблем в речевата плавност и времевите модели на говора, които не отговарят на възрастта на индивида. Ето и някои от основните критерии за диагностициране:

  • Повторения на звукове, срички или цели думи;
  • Удължавания на звукове;
  • Нерегламентирано вмъкване на звукове;
  • Паузиране в рамките на думата;
  • Звучни или беззвучни блокажи на говорния апарат;
  • Неправомерно заменяне на думи (за да се избегнат трудните);
  • Думите се казват с физическо напрежение и усилие.

Причините за заекването може да са генетична предразположеност, психотравма (като стресиращият момент има отключващ характер); да има органичен или смесен характер.

Спорни са моментите относно запъването, но повечето автори се обединяват около тезата, че то е нарушение на речевата плавност, което има и своя езиков компонент. То може да е резултат от липса на организация в говорното планиране, желание да се каже всичко прекалено бързо или трудност при подбора на правилните думи. Или ако по някакъв начин може да се сравни със заекването – при запъването лицето не знае какво иска да каже, а при заекването – знае, но не може; при заекването се наблюдава езиково развитие в норма, докато при запъването картината може да е различна (по-късно проговаряне, несългасуваност на думите в рамките на изречението, аграматизъм, по-беден речник и др.); при заекването детето може да има критичност към собствената реч, докато при запъването този негативизъм към собствените изказвания липсва; при заекването – елементът на автокорекция и засилен фокус върху изказването може да влоши качеството на речта, а при запъването обръщането на внимание върху речта подобрява нейните характеристики; при запъването грешките може да са следствие от езикови дефицити като липса на нужната фонологична, морфологична и синтактична компетентност.