baby2

Предпоставки за проговаряне и късна поява на първите думи

Децата естествено минават през определени етапи на развитие на говора и езика. Гласовите прояви след раждането на бебето са рефлексни реакции на дразненията от околния свят и израз на жизнено важни потребности. В следствие от вродена рефлексна дейност около третия месец от живота на бебето се появява гукането, което е съставено от произнасяне на неясни звукове. Те са все още неосъзнати и не са следствие от волеви действия, а по-скоро резултат от способността на бебето да преглъща и да допира устни. Към третия месец се появява и т. нар. „първоначално подражание“ – когато се говори срещу бебето, то се опитва да имитира движенията на устните на върастния. В този период можете да очаквате то да произнася няколко гласни и съгласни звука (гърлени и устнени). До края на този етап вашето бебе експериментира с всички звукове освен с тези, които се произнасят с помощта на зъбите.

Към шестия месец се появява „бърборенето“ (лепетът), при което бебето произнася различни срички. С времето те започват да се интонират и да се произнасят удвоено. Но те все още нямат конкретно значение. Бебето не ги използва за комуникация, а за да се упражнява. Тази игра е израз на удоволствие за него и може да е предпоставка за неговите първи осмислени звукосъчетания. А преди това е много важно бебето да започне да използва комуникативни жестове (като посочване, жест за „ела“, „дай“, „чао“, „здравей“ и др.), които показват неговата ангажираност в процеса на общуване. Още преди година то може да изпълнява прости поръчения – отразяващи разбирането му върху езика на възрастните.

Към края на първата година детето вече може да има няколко думи. Те могат да са и „прото думи“, които да обозначават някакъв обект, но по звуков състав да се разминават с реалната дума. Въпреки че могат да звучат неясно, ако се използват по предназначение и винаги са еднакви, могат да се считат за първи думи. Детето започва да свързва думите с обозначаваните от тях обекти или хора, като с течение на времето се стопяват и грешките в изговарянето им. Това е много важен етап в развитието на говора, защото чрез думите то изразява знанието си за околния свят. Детето влиза в контакт със своите близки, изразява мисли и желания.

В материал на български психолингвист (Ю. Стоянова) е зададена следната периодизация: ако между 18 и 24 месеца детето не използва комбинации от две думи, то може да бъде определено като късен говорител. В случай че може да свърже няколко думи в едно изказване на година и половина – то се касае за ранен говорител. Първите деца по-скоро трупат запас от пасивни знания, които в последствие започват да споделят, докато вторите са склонни непрекъснато да повтаря думите, които учат.

Късното проговаряне може да е индивидуална вариация, но зад него могат да се крият и множество проблеми на ранното детско развитие. Освен подготвителните етапи в говорно отношение, трябва да са налице и редица други фактори, за да се очаква детето да произнесе първите си думи. Закъснението в психомоторно отношение обикновено е индикатор за забавяне и в други сфери, част от които е и говорното и езиково развитие. Важни са и въпросите за протичането на бременността; минали и настоящи заболявания на детето; чува ли добре това, което му казвате; разбира ли ви; има ли желание да влиза в контакт с околните; има ли регрес в социалните и говорните му умения; как играе то с вас; променило ли се е нещо в социланата среда и др. Съществуват множество фактори, които могат да забавят идването на първите думи.

Споделям мнението, че изчакването до 3 или 4-годишна въраст за проговаряне е много късна и зад това забавяне се крият други проблеми. Родителите понякога си обясняват това закъснение с външни обстоятелства или с генетична предразположеност („баща му проговори късно“), но всъщност това е само отлагане на въпроса във времето – „Защо детето ми не говори?“. Добре е да се консултирате със специалист много по-рано особено ако има и други неща, които ви притесняват в развитието и здравословното състояние на детето. Защото именно в този ранен етап от неговото развитие могат да се компенсират изоставащите звена.