images

Още за езиковото нарушение в детска възраст

Още в първата година на детето се развива социалната функция на речта, чрез непрекъсната интеракция с хората, които го обгрижват, то се научава на средствата за връзка със заобикалящата го среда. Един от най-повратните моменти в живота му е, когато разбира, че всяко нещо си има име. Това е преломният период, оказващ съществено влияние върху разширяването на речника, детето учи нови думи, иска да знае именто на всичко, до което се докосва, опитва се да назовава действия и дори описва прости характеристики на обектите.

Някои родители съобщават за проблем в речевото развитие на децата си, което се изразява в добро разбиране и много ограничен говор. Или обратното – опити за структуриране на хаотични фрази, с погрешно изговорени думи и с общо впечатление за неразбиране речта на възрастните. При първият вариант на нарушението може да е налице забавяне в периода на първите думи, липса на фразова реч, ограничен речник и предпочитание към еднотипни изказвания, къси изрази, малък набор от думи, които да не са добре съгласувани (грешки при съобазаване на рода, множественото число на думата, глаголното време и др.), да има объркан словоред в рамките на изказването и трудности при опитите за собствен разказ. Но на фона на тази ограничена вербална картина детето има съхранен интелект и разбиране, използва комуникативни жестове, играе целево (дори наужким) и има желание да общува. Вторият вид предполага трудности в разбирането на изпратени към детето съобщения, което се отразява и на неговата способност да се изразява. Като в Международната класификация на болестите се споменават трусности с разпознаването на имена на предмети, невъзможност за изпълнение на инструкции, неустойчиво внимание, когато детето е поставено в комуникативна ситуация. Но и при тези малчугани се наблюдава добра връзка с родителите, желание за игра и използване на невербални средства за комуникация.

Дисфазия на развитието или специфично езиково нарушение?

Тези две понятия описват едно и също нарушения, но се разглеждат от различни модели – медицински и лингвистичен. Но най-общо описват несформиране на езиковата и говорната компетентност на детето, която се забавя във времето както на ниво перцепция, така и на ниво продукция. Тя не е провокирана от намаление на слуха и други сензорни нарушения, моторни дефицити, интелектуални затруднения, поведенчески и емоционални проблеми. Но въпреки това е налице несъответствие между календарната възраст на детето и неговите комуникативни способности. Езикът може да е нарушен във всички сфери: форма, съдържание и употреба. Дефицитът може да е ясно изразен в една или да са засегнати всички езикови компоненти.

Нарушаване на езиковата форма

Тук детето ще прави много и най-разнообразни грешки в съгласуването на думите по род, число и време, като се изключва периодът на научаване на правилото и изключението. Когато грешките са упорити и постоянни във времето, без да се подобрява езиковото познание, вече трябва да потърсим причината. Като трудностите в овладяване на множественото число на думите – „слони“ вместо слонове, „конове“ вместо коне, „цвети“ вместо цветя и др. Дори може да се случи детето да използва само едното число, въпреки че може да съобрази количеството на обектите, но трудното преобразуване на думите принуждава детето да използва само едната форма. Още по-голямо, а понякога и недостижимо, предизвикателсто се оказва съобразяването на правилното време в контекста на изказването. Детето може да разбира разликата между минало, настояще и бъдеще, но да използва преобладаващо едно глаголно време поради езиковите дефицити. Разбира се, не трябва да се изключва възможността и детето да няма достатъчни познания, за да може да се изрази правилно (да липсват количествени или времеви представи).

Ограничено езиково съдържание

Детето не използва различни класове думи, като в активния му речник преобладават съществителни имена и по-лесни глаголи. То не употребява прилагателни, числителни, местоимения и предлози. Трудности се наблюдават и при намирането и разбирането на обобщаващи и абстрактни понятия. От това следва еднотипност на изказванията, опростяване и липса на вариативност. Например за обозначаване на размерите на обекти детето може да използва думите „мама“ и „бебе“, дори за предмети, тъй като в речника му не присъстват противоположностите „малко-голямо“ и „високо-ниско“. Подобни неточности присъстват в изказванията и познанията за място, време, количество, характеристики на обектите и др.

Прости изречения

На възраст, която изисква сложни съждения и изказвания, детето може да конструира единствено по-прости фрази от 2-3 думи или може да прави комбинации от жестове и дума, за да компенсира езиковия дефицит. Дори речта може да звучи телеграфно (аграматично), като се изпускат малки думи и свързващи такива между изказванията. Те могат да звучат хаотично, неподредено и несъгласувано. Това кара детето да използва стереотипни фрази и кратки изрази на фона на обща несигурност при изразяване.

Трудности в разбирането

Още в първата година на бебето може да е налице липса на реакция спрямо познати имена, да не търси предмет или играчка при запитване, а на по-късен етап да не се справя с изпълнението на прости поръчения. Това логично води след себе си до трудности с отговарянето на поставен въпрос и невъзможност да се ориентира в езиковата обстановка без присъствието на подпомагащи зрителни опори. Речевото внимание става много избирателно, непостоянно и стеснено, а слушането на разказ или приказка да не буди никакъв интерес у малчугана.

А като добавим комбинацията от всички изброени нарушения на езиковата сфера, речта на детето става трудно разбираема, незряла за възрастта, еднообразна и ограничена. Детето започва целенасочено да избягва комуникатични ситуации, изглежда незаинтересовано по време на разговор, често сменя дейността си и прави впечатление на околните, че не разбира какво му се говори. И всичко това да стигне до стеснителност, ограничаване на контактите и нежелание за общуване.