toddler-dressing1

Маркери за диспраксия

Праксис е гръцка дума, с която се означава възмосността на човека да планира и осъществява последователност от координирани движения в желанието си достигне до някаква цел.

Диспраксията е нарушение, което възпрепятства това учене. Могат да са засегнати необходимите движения за самостоятелно хранене и ядене на разнообразни храни, обличане и самообслужване, каране на колело и игра с връстниците в парка, ясно говорене и контрол над артикулацията. Могат да са нарушени различни аспекти на всички целенасочени действия.

Организираните движения зависят от сензорната информация, която тялото получава от заобикалящата среда. Някои от тези системи се развиват много рано през живота, дори още преди раждането. Тези, които са отговорни за движенията са:

  • Тактилните рецептори;
  • Вестибуларният апарат;
  • Проприоцептивната система.

Една от теориите за диспраксията включва трудността да се интегрира инромация от различните сетивни системи. Това създава трудности да се планират и да се усвояват нови умения. Като нарушението може да засегне различни части от моторната система: при някои деца може да се засегне говорът, при други – да рефлектира върху финия моторен контрол и това да не позволява да боравят добре с ръцете си, а при други – да е засегната цялостната организация на тялото и движението на детето в пространството.

Какво споделят родителите на деца с диспраксия?

  • Винаги се бави толкова много, че трябва да го обличам аз.
  • Изпращам я за нещо, а тя се връща с друго.
  • Не следва правилния ред на нещата – може да си обуе обувките преди панталоните.
  • Много се цапа, докато се храни.
  • Винаги закъснява.
  • Може да се фикусира само върху едно нещо.

Какво споделят учителите на деца с дипраксия?

  • В тетрадките му винаги цари хаос.
  • Винаги си губи молива.
  • Никога не може да намери мястото в учебника.
  • Не може да седи на едно място на стола си.
  • Обувките му са на грешния крак, блузата наопаки, ходи разгащен.
  • Не си носи екипа и винаги е последена в салона.
  • Винаги има повече боя по себе си, отколкото на листа.
  • Винаги е по-заинтересован повече какво правят останалите хора.

Оценката на логопеда при дете с диспраксия трябва да включва следните сфери:

  • Хранене, дъвкане и пиене;
  • Орално-моторни умения;
  • Говор;
  • Плавност;
  • Прозодика;
  • Гласови характеристики;
  • Степен на назалност при говор;
  • Езикова умения;
  • Умения за слушане и внимание;
  • Отчитане на възможността за изпращане и разбиране на невербални сигнали;
  • Игра.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *