toddler-300x199

Дисфазия на развитието (специфично езиково нарушение)

Често за много родители липсва ясен критерий по отношение на това какво би трябвало да бъде езиковото развитие на детето в неговата ранна възраст (0-3 години) и кои прояви се смятат за изоставане или нарушение. Необходимо е детето да се наблюдава в различни социални ситуации, които включват негови връстници, по-големи деца или възрастни и да са направи съпоставка между неговата индивидуална езикова проява (или липса на такава) и тази на деца на неговата възраст. Да се търси мнение на възпитатели от детската градина или от хората, които се грижат за него. Често хората от обкръжаващата го среда казват, че не го разбират или говори „бебешки“. След определена възраст това би могло да бъде индикатор за езиково нарушение.

Като цяло детето е носител на езикова патология, когато неговите езикови способности са под очакваните за годините му и нивото му на функциониране (L. Leonard, 2000). Дефицитът в една или повече от лингвистичните области  на функциониране (фонология, морфология, синтаксис, семантика, прагматика) определя езиковото нарушение.(Е.Тодорова,2014).

В МКБ-10 езиковите нарушения в детска възраст са представени като разстройства на експресивната реч (дисфазия или афазия на развитието, експресивен тип – на говоримия език) и разстройства на рецептивната реч (рецептивна афазия/ дисфазия на развитието –нарушения в разбирането на езика). (Е. Тодорова, 2014).

За експресивна дисфазия се приема специфично разстройство на развитието, при което способността на детето да използва експресивната реч е значително под съответната за него умствена възраст, но разбирането на езика е в нормални граници (МКБ-10, 2003). Отбелязано е, че често нарушенията са съпътствани със закъснение или абнормност в произнасянето на звукове и думи. (Е.Тодорова,2014).

Рецептивна дифазия (разстройство на рецептивната реч, МКБ-10; смесено разстройство на рецептивно-експресивната реч,  ДСН-IV-ТР) – специфично разстройство на развитието, при което способността на детето да разбира езика е под съответното за неговата умствена възраст ниво. Почти във всички случаи е нарушена и експресивната реч и са налице абнормности в изговарянето на думи и звукове (МКБ-10, 2003).

Диагностични критерии за СЕН:

1.     Езикът е значително под нивото, очаквано за съответната календарна и умствена възраст. На тестове за експресивни и рецептивни езикови умения, децата със СЕН попадат в най-ниските 10%.

2.     Невербалната интелигентност и нелингвистичните аспекти от развитието (социални умения, самообслужване) са в статистическа норма.

 

3.     Езиковите затруднения не са следствие от намален слух, физически аномалии на говорния апарат, социална депривация, локализирани мозъчни увреди. (Е.Тодорова,2014 по Bishop,2006).

Симптоми за закъсняващо езиково развитие:

  • късно появил се лепет;
  • по-късна поява и задържане в ползването на няколко думи („ма-ма“, „ба-ба“);
  • закъснява периода на повтаряне след възрастен;
  • продължително използване на „собствени“ думи от страна на детето в опитите му да повтори чутите от възрастните думи („да“ вместо „вода“);
  • по-късно се образуват двусловни аграматични конструкции;
  • късна поява на способността за назоваване;
  • късна поява на употребата на местоимението „аз“.