download

„DIR Floortime Model“ и логопедията

„DIR Floortime Model“ е цялото название на програмата, по която започнаха да се обучават и специалисти в България, която е създадена като терапия за деца с нарушение от аутистичния спектър, но от нея могат да се възползват всички подрастващи със специални потребности. Съкращението DIR идва от „Developmental” – защото програмата следва естествени периоди на емоционално, поведенческо и интелектуално изратсване на детето, „Individual differences” – тя следва индивидуалните особености на всяко дете и се съобразява с неговия сензорен профил, „Relationship-based” – основава се на отношенията, които детето има със своите близки, терапевти, учители и приятели, стоящи в основата на ученето. А „Floortime” най-точно описва терапията, като игра „на пода“, защото това е защитеното пространство, в което родител и дете стават равни; място, на което може да се развие игрови сюжет; място, което не изисква предварителна подготовка и специални терапевтични материали; място, което е подходящи и за най-малките, и за най-големите.

Програмата следва периоди на емоционално и интелектуално развитие. Те се появяват естествено при всички деца, но при някои те могат да се забавят във времето. Ето първите шест от тях:

Първи период: Саморегулация и заинтересованост към света

Той настъпва веднага след раждането на бебето. И първото предизвикателство, пред което то е изправено, е да се научи да разчита цялата информация, постъпваща от сетивата му, и да остане спокойно. Докосване, миризми, звуци, цветове и движения – толкова много дразнения. И всички бебета ги разчитат по различен начин и дават различни отговори по посока на всички тези стимули. Това оформя индивидуалния „сензорен профил“ на всяко едно от тях. Някои търсят повече тактилни стимули, други – повече зрителни, трети – се заслушват във всички звуци, песни и вербални стимули и през цялото време не спират да се движат. Нервната им система е под непрекъснатото влияние на средата, но благодарение на това е толкова бурно развитието на всяко малко човече през първата му година. Но в същото време то може да загуби своя баланс и да започне да се превъзбужда. Търсената зона на комфорт се открива с помощта на родителите. Те намират начина за неговото успокоение – люлеене, пеене с тих глас, слаби и редуващи се приглушени светлини, позиция за почивка, погалване и др. Подпомагането на бебето в тази посока го кара да се чувства сигурно и защитено.

Втори етап: Интимност, ангажираност и любов

И така, когато бебето е спокойно, то започва да става все по-заинтересовано към света и към влизането в отношения със своите близки. То открива начини за привличане на тяхното внимание, на което искрено се радва. Формират се много повече емоционални отговори на това, което се вижда, чува, докосва и др. Това се случва най-често при общуването с родителите, защото бебето не само приема емоциите на родителите, но и започва да формира собствени такива. Усмихва се, плаче, когато мама изчезне или когато чуе и види непознат. Този период условно може да се маркира от първта усмивка до пълзенето. През него се увеличават многократно моментите на общуване и бебето започва да ги търси все по-често, защото му носят удоволствие. И когато всичи физиологични потребности са задоволени, то е готово за игра и весели занимания. Те ще предизвикат множество положителни емоции у него и ще заздравят връзката родител-дете.

Трети етап: влизане в двустранна комуникация

Тук бебето започва да си дава сметка, че определено негово поведение формира определена реакция у родителите. То се усмихва и майката се усмихва в отговор, то протяга ръце и бащата го прегръща. Това е началото на комуникацията и осъществяването на първите „диалози“, макар и с невербални средства. Бебето изпраща сигнал и очаква отговор, родителят отговаря, а бебето формира друг. Така започват да се образуват множество комуникативни кръгове – за задоволяване на потребности, за игра и израз на емоции. А общуването е в основата на човешките взаимоотношения. Важното е бебето да поеме инициативата и да му се помогне да намери своята цел за това. Когато то е заинтересовано, винаги може да бъде провокирано да се включи в целенасочена комуникация. Играчките и предметите могат да са поводът, но партньорът винаги е друг човек, защото с него се обменят мисли и емоции.

Четвърти период на развитие: Сложна комуникация, решаване на проблеми и формиране на усещане за себе си

След първата годинка жестовете започват да се усложняват и увеличават. Те стават израз на идеи и чувства. Чрез сложна жестова система детето може да покаже ясно какво иска, да привлече вниманието на възрастните към него, за да го получи, да изрази радост от присъствието на значими други, да демонстрира негодувание и всичко това, за да заяви своята индивидуалност. Тази нарастваща компетентност в инициирането на общуване, воденето на своеобразни диалози е прелюдия към комуникацията с думи. По време на този период детето започва да имитира говора на възрастните, да вокализира все по-целенасочено и волево. И така се появяват първите думи. Много често именно тук става очевидно забавянето в говорното и езиковото развитие. Ако до тази възраст, бебето не демонстрира комуникативни жестове, ако не инициира общуване и решаване на проблеми чрез него, създателите на програмата съветват да се направи обследване, а не да се изчаква до появата на думи, защото както стана ясно, има много други стъпки, които ги опосредстват. Най-подходящият момент това да се случи е между 12 и 20-месечна възраст.

Пети и шести етап: емоционални идеи, емоционално и логическо мислене

Възможността да формира идеи се реализира по време на игра. Чрез нея детето има възможност да изрази всичко, което си представя, мисли и чувства. А думите са още един символ на всички неща, които има възможност да наблюдава – близки хора, любими предмети, с след това с помощта на родителите си се научава да дава гласност на намеренията си, желанията си и емоциите си. Посредством навлизането в света на символите детето се изкачва на следващото стъпало на комуникация и осъзнаване, което е характерно за периода между 24 и 36 месеца. Като използва думи, то разбира, че много по-лесно получава това, което иска, вместо родителите му да се опитват да отгатват какво го тревожи или какви са неговите потребности. Така че всички деца имат достатъчен стимул да се научат да говорят, но при някои има редица фактори, които пречат това да се случи навреме.

Детето става все по-логично в намеренията и изказванията си, става пълноправен комуникативен партньор. То вече може да прави емоционални и логически връзки между явленията, започва да разбира концепциите за време и пространство, решава само проблеми и на базата на тях прави самостоятелни изводи. Вече може да отговаря на различни въпроси, да обосновава действията си и прави първите си крачки към абстрактното мислене за да премине към следващите нива, приближавайки го към образа на възрастния.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *